В класа на Сашо има още 8 момчета. Те не ходят на езикови курсове нито пък на нещо друго допълнително. Едва успяват “по милост” да преминават от клас в клас, но...Станах свидетел през междучасието на ситуация, в която те заповядаха на Сашо да отиде да им купи закуски с негови пари. После му наредиха за събота и неделя да “свие” ключа от вилата на “техните” за да си направят купон, а той можело и да не присъства. Сашо не реагира, въпреки това получи един “загряващ поздрав” по главата! И пак не реагира...а беше с по-добро телосложение от тях...Това ме учуди безкрайно. Отидох при него и внимателно го попитах защо не реагира, и дали ще е по-добре да ги извикам при директора или пък да се обадя на родителите му или пък и двете! Отговори ми скромно и притеснено, че каквото и да предприема резултатът ще е един и същ - на него ще му се наложи да преживее много жестоко ефекта от помощта ми! А защо не е реагирал – “така е възпитан”. На въпроса ми как така е възпитан, това да си възпитан добре, означава ли, че не трябва да отстояваш позиция, себе си и това, което желаеш, той отговори: Аз не мога и не зная как да отстоявам себе си, може би защото не зная кой съм! Е, поздравления! За родителите на Сашо! Те очевидно бяха успели да го образоват и направят добро дете. Но какво го ползваше това, когато няма най-важните отговори и не може, а и не знае как да се справи с обикновената действителност!
Всичко това ме накара да се замисля. Разбрах, че случващото се, не е изолиран случай, а практика. Оказа се, че болшинството от децата, които страдат от насилие от страна на съученици, са все добри, интелигентни деца, отдадени на подготовката си за добра реализация, възпитани от добри и отдадени на тяхното бъдеще родители. Това повторение ме насочи към истината. Съчетанието “отдадени на тяхното бъдеще родители” привлече вниманието ми като магнит.
Сега нека отдадем дължимото внимание на родителите, които от момента, в който родят децата си започват да живеят техния живот! Сигурно все още не ме разбирате? Ще се опитам да изясня на кого и защо се случва така, че детето му, въпреки че е прекрасно във всяко едно отношение, не се вписва в грубата действителност и понася истинските жестоки последствия от това като реалност. Успокоението в случая е, че в повечето случаи, родителите изобщо не разбират какво се случва наистина с детето им! Успокоението, обаче е само за тях, за родителите! А детето – в най-добрият случай израства като един обикновен човек, който не умее да отстоява решения, не може да понася отговорност, не е инициативен и креативен, а всичко научено изобщо не му върши работа, защото няма силата и амбицията да го използва! А в най-лошия случай – само ще го спомена с достатъчно показателното име – диагнозата Депресия, Психични отклонения...продължението и коментарът са излишни!
Но да продължим с най-важното – родителското внимание! ОБСЕБВАЩОТО родителско внимание! Желанието на всяка цена детето ни да бъде точно това, което ние сме решили за него. Желанието на всяка цена, то да преживее нещата, които ние не сме постигнали. Желанието на всяка цена да му осигурим “добро бъдеще”. И още много други все такива прекрасни неща! С едно малко уточнение, обаче – всичко това е нашият живот, нашето мислене, нашето желание! Проблемът е, че ние се стремим да научим децата си какви да бъдат. Помагаме им да се справят в проблемни ситуации, често пъти дори го правим вместо тях. А истината е, че трябва да ги научим как ДА МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ САМИ! Прекалената ни амбиция, обаче, децата ни да бъдат това, което желаем самите ние, пречи на осъществяването му!
Забързани в ежедневието, препускайки от едно важно нещо към друго, реализирайки собствената си кариера, в осъществяването дори само на нормалното преживяване и оцеляване, ние пропускаме най-важното! Детето ни за нас е като собственото ни сърце, което сме извадили и поставили на дланта си и сме го пуснали да ходи по белия свят – само тази аналогия ни кара постоянно да потреперваме от притеснение и да хващаме мобилния – “къде си, кога ще се прибереш, с кого си, какво правиш там...”. Ще трябва да разочаровам тези, които считат, че това е истиското и добро упражняване на родителски контрол и грижа! За доказателство веднага ще приведа отговорът, който обикновено се получава в тези случаи – “ами тук съм, с едни приятели, след малко си идвам” и пристига на другия ден – е колко информация има в отговора? А в същото време, детето ни може да е на място и с хора и да върши неща, за които ние не бихме могли да си представим и с най-изострената форма на въображението си! Пак някъде връзката се къса. Ние желаем доброто на децата си. Осъществяваме пълен контрол над тях, а нещо все не е както трябва! Какво ли е то?
Сашо е отличник от 11 клас. Красиво, високо – добре сложено, интелигентно момче. Чете много - философия, психология, квантова физика, и много друга научна литература. Посещава курс в ИЧС по немски език /в училище учи английски, руски и испански/, също така допълнителен курс по Компютърна грамотност /той е в хореографска паралелка и освен всичко друго - танцува/, тренира Източни бойни изкуства. Момчето мечта – биха възкликнали всички! Каква обаче е действителността?
