за допълнителни новини - в-к ПАРАЛЕЛ

"Човечеството дължи
на децата най-доброто,
което може да даде..."

Декларация за правата на детето на ООН

От доста години вече сме свидетели на демократични промени в образованието. Все нови и нови въведения! Промяната е прекрасно нещо, но нека си признаем резултата - България бе на едно от челните места в световен план като образователна система. В момента се намира на едно от последните! Дори не е необходимо да привеждам статистики за доказателство. Няма родител, който поне веднъж да не  е казал "...когато ние бяхме ученици...". Аз не съм сигурна, колко добре е било "тогава", но със сигурност трябва да приемем факта, че сега нещо не е наред...

  Събота вечер. В подлеза на бул. България и Фритьоф Нансен се е събрала живописна групичка млади хора, очакващи сред смехове, хапливи закачки и алкохол поредното „музикално преживяване" в някоя от дискотеките наоколо...
- Да скиваш, майна, мойта кифла с друг организъм движи...
- Бе аз ‘ко съм на тебе, че й скинем главата... Па на оня че му счупим ченето...

„Абитуриент счупи ченето на връстник"
„Пиян ученик наръга приятел"
„9-годишният Асен погубил с камък Мурад"
„Ученичка наби даскалица"

Това е само малка част от вестникарските заглавия през последните седмици.
Нека поразсъждаваме - какво, всъщност не е наред? Може би това, че децата ни са като на война докато са в училище - почти няма ден без прояви на силна агресия. А, което е особено потресаващо, докато едни от децата ни се бият до кръв, понякога дори до смърт, останалите ги заснемат на видеоклип, който да публикуват в интернет! Дали не е дошло времето да се замислим за начина, по който възпитаваме децата си и за ценностната система, която изграждаме в тях?
Друг пример - през голямото междучасие всички бързат устремени зад съседния жилищен блок. Защо ли? Много просто - там се раздават цигарите с марихуана! И после класната изпада в недоумение защо "Петър, Иван, Мария..." припадат от смях на чина, при положение, че тя не е казала нищо смешно! Да, никак не е смешно! Ако можеше и да не е вярно...
И още - учебните часове вече са свършили. Разбира се за доста от учениците те свършват още със започването си - и въведената от министъра на образованието мярка за водене на статистика, относно отсъствията на учениците не променя нещата! Но моля ви се, как една статистика ще принуди някого да не бяга от час - звучи несериозно, нали? За съжаление, обаче друго решение засега няма. Ще трябва да разчитаме единствено на статистиката, като мярка за принуждение на децата ни да влизат в час! А другата мярка, може би е, родителят наистина да се интересува какво прави собственото му дете, защото в един прекрасен миг може да бъде сериозно "изненадан", от това, че детето му от седмици не посещава училище! Тук основното безпокойство произтича от масовостта на проблема. Но нека помислим, какво се случва когато учениците вече не са в училище? Аз мога да ви осведомя от лични наблюдения и статистика. Тази статистика не е официална, не е министерска, но пък затова е самата действителност! Та след училище (често, дори по същото време) децата ни са в кафенетата около училище (там не пият само кафе, повярвайте), в Интернет клубовете (а с това какво правят там, няма в момента да стряскам никого, но със сигурност не си учат уроците и не четат книги!), на купони в дома на някого, чиито родители отсъстват, а и там не четат книги, а вършат други неща, но това повечето родители вече са изпитали на собствен гръб,  и да не продължавам - децата ни пребивават все на места, където вършат нередни неща. Виновните разбира се сме ние, защото нито си даваме сметка за това, нито го забраняваме, а най-отчайващото е, че не им предлагаме алтернатива.
Няколко думи за алтернативата! В гореизложения списък не се срещат места като - библиотеки, спортни зали, места за творчески изяви и други такива. Дори самото споменаване на последните буди смях. В децата, и още по-жалко - и в самите родители. Не защото те не желаят децата им да ходят на подобни места, а защото са сигурни, че последните няма да отидат там! Е тогава - какъв е шансът децата ни да станат по-различни? Може би с прехвърляне на топката - от страна на учителите - "родителите не са ги възпитали", или от страна на родителите - "затова ходи на училище, за да се учи"! Дали все още има някой, който чете всичко това и продължава да си мисли, че проблемът ще се разреши от само себе си? Ще си позволя да кажа нещо, което никой не желае да чуе - ПРОБЛЕМЪТ НЯМА ДА СЕ РАЗРЕШИ САМ! ВСИЧКИ НИЕ, ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО ТРЯБВА ДА ГО РАЗРЕШИ! А ОБЩЕСТВОТО СМЕ АЗ, ТИ, ТОЙ И ТЯ! Започнах с това, че училище и общество се разминават. Но ако обществото сме всички ние - управляващи, родители, учители, тогава прекъснатата връзка от кого трябва да бъде възстановена? Прехвърлянето на вина и проявите на неадекватни решения и мерки за справяне със ситуацията няма да помогнат.