НОВО ВИЖДАНЕ

    Съзнанието е реално и оказва въздействие върху действителността. То съдържа нашите ежед-невни мисли. Свързвайки се с подсъзнанието, където е мястото на цялата налична информация /според холографския принцип, че частта Е цялото , ние сме част от Енерго Информационната Система, наречена Вселена/, то получава всичко необходимо да сътвори реалност, според собственото си желание и нагласи. Трябва само да преминем отвъд сетивата си, за да създадем новата парадигма. Когато погледнем през прозореца, ние си мислим, че виждаме образите чрез очите си, или по-скоро това е начинът, по който сме научени да мислим. В действителност обаче това не е начинът, по който става това, защото ние не виждаме света чрез очите си. Виждаме създадените в мозъка си образи. Това не е прозрение, нито пък философска спекулация, а научен факт. Нека си припомним първата част на “Матрицата”. Филм, който разказва с езика на компютър-ните ефекти именно за това – как да се събудим. Хакерът Нео е преследван цял живот от интуитивно безпокойство, от чувство на неяснота. Търсенията му го събират със загадъчния Морфей, съпровождан от група цинични странници. Чрез необикновените си способности те го убеждават, че съзнанието му живее в илюзорен, компютърно генериран свят. Този свят е наречен от тях Матрицата. Нео е изправен пред дилема – да забрави за тях и да се върне към опростения си стар живот, или да излезе с тяхна помощ “извън” Матрицата, каквото и да означава това. В момента на избора Морфей очертава мащабите на симулиращата свят програма:
“Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас, дори сега, в тази стая. Виждаш я през прозореца си или когато вк-лючиш телевизора. Усещаш я, когато отидеш на работа, като отидеш на църква или докато си плащаш данъците. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи за истината.

-Каква истина?

-Че ти си роб. И като всеки друг,ти си роден в окови, в затвор, които не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание.

-За съжаление, Матрицата не може да бъде обяснена на никого. Трябва да я видиш сам.”

  Тази идея би станала по-ясна, ако разберем как функционира зрителната система. Окото е от-говорно да превръща светлината в електрически сигнали посредством разположените в ретината клет-ки. Тези електрически сигнали достигат до зрителния център на мозъка. Сигналите са тези, които формират образите, които виждаме, когато погледнем през прозореца. Или, всичко, което виждаме, се формира в мозъка ни.

   Виждаме формирания в мозъка ни образ, а не гледката, видяна през прозореца. Светлината достига до окото на човека отвън. След като очните клетки превърнат тази светлина в електрически сигнали, тя преминава към малкия зрителен център, разположен в задната част на мозъка. Това, което формира картините в мозъка са именно тези електрически сигнали. В действителност, ако отворим мо-зъка на човек, ние няма да можем да видим никакви образи. Някакъв вид разположено в мозъка, съз-нание обаче приема електрическите сигнали под формата на образи. Мозъкът възприема електричес-ките сигнали във формата на образи, въпреки че няма око, очни клетки или ретина. Следователно, на кого принадлежи разположеното в мозъка съзнание?

    Всичко, което виждаме, докосваме и чуваме, просто съществува в мозъка ни. Това е научен факт, който е доказан. И тук е отговорът на споменатия по-горе въпрос, който този научен факт ни кара да си зададем: Кой е този, който няма очи, но наблюдава образи през прозореца в мозъка ни, кой-то се радва или бива обезпокоен от тази гледка?

    Ние съзнаваме, че всички индивидуални особености на света се изживяват чрез сетивните ни органи. Информацията, която достига до нас чрез тези органи, се превръща в електрически сигнали и определени части на мозъка ни анализират и преработват тези сигнали. След като този процес на ин-терпретиране протече в мозъка ни, ние виждаме, вкусваме, помирисваме, усещаме или чуваме.

    Ние сме научени, че докосваме тъкан, която е извън нашето тяло, че четем книга, която е на 30 см разстояние от нас, че усещаме миризмата на дървета, които са далеч от нас, или чуваме разклаща-нето на листата, които са високо над нас. Всичко това обаче е в нашето въображение. Всички тези не-ща се случват в мозъка ни.

    Именно тук се натъкваме на още един изненадващ факт: в нашият мозък няма нито цветове, нито звуци, нито пък образи. Всичко, което може да бъде открито в него са само електрически сигна-ли. И това е просто едно научно определение за функционирането на възприятията ни. При това положение всички сетивни стимули проникват в мозъка в по-малко или повече недифе-ренцирана форма като поток от електрически импулси, създадени от изгарянето на неврони. Това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определен стадий да върне тази електрическа активност в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в зрение, а друг в обоняние, зависи по-скоро от това кои неврони са стимулирани.

С други думи, всички наши усещания и възприятия за света (мирис, зрение, вкус и т.н.) се състоят от една и съща материя, а именно електрически сигнали. Нещо повече, мозъкът ни е този, който ги прави да имат смисъл за нас и интерпретира тези сигнали като усещания за мирис, вкус, образ, звук и докосване. Шокиращ е фактът, че мозъкът ни, който е само едно влажно парче месо /просто химия – въглрерод, водород, кислород, сяра и най-вече фосфор/, би могъл да знае кои електрически сигнали трябва да бъдат интерпретирани като мирис и кои като образ, както и да превръща една и съща материя в различни чувства и усещания.

    Може би онова, което става в мозъка ни, в нервната ни система, в естеството на наблюдаването, в начина на работа на мозъка и ума, всичко това, може би е вид взаимодействие между наблюдате-ля /ако се възприемем като такива/ и материята, което действително прави нещата реални за нас, въздействайки върху начина ни на възприемане на действителността. Промяната на действителността отвътре...

    Ние не променяме предметите, а начина си на възприемане на нещата, как мислим за тях, как ги чувстваме, светоусещането си. Безкрайната информация, която мозъкът обработва всяка секунда, ни казва, че светът е нещо повече от онова, което възприемаме. Във всеки един момент сме потопени в преживяването на нашите сетива. Виждаме, подушваме, вкусваме, докосваме, тъй като сме сетивно потопени в нашата реалност. И всъщност, не знаем нищо за реалността. Всичките ни усещания за т.нар. реалност се филтрират през сетивните ни органи. А това е достатъчно основание да се занимаем по-съществено със собствените си сетива и начинът им на работа.


Дискутирай статията във форума. (0 съобщения)