ИЛЮЗИЯТА НА СЕТИВАТА

    Учените се опитват да изградят своите теории главно на възприетата от сетивата информация.... Но дали предадената информация от сетивата и преработена от мозъка винаги ни дава истината за зао-бикалящата ни реалност? Ето един пример за илюзията, която сетивата ни предлагат:

   Текстът гласи: Концентрирайте се в 4-те точки в средата на картината за около 30сек. После затворете очи и наклонете глава назад. Дръжте ги затворени известно време... и ще видите кръг от светлина... Продължете да гледате в кръга... Какво виждате? Може би образът на Иисус?

...Възможно ли е това?...Бъдете сигурни – тук няма никаква мистерия.

Сега нещо красиво, и като всичко подобно - илюзорно:

Роза ли виждате или влюбени?

Двама влюбени старци ли виждате, или нещо друго...?

Чаша, или...?

Стара, или млада жена...?

Коя от хоризонталните линии е по дълга...?

А вертикалните тук...?

    Невероятно, но и в двата случая те са равни! Има ли смисъл да продължавам, за да се убедим, че собствените ни сетива ни мамят...?

И още един пример:
   "Големината на луната: Това е най-голямата оптическа илюзия и една от най-интересните мистерии. И най-големите специалисти в НАСА не могат да обяснят защо луната ни изглежда по-голяма в момента, когато е на хоризонта в сравнение с позицията й високо в нощното небе. Мистерията, наблюдавана от милиони души, от векове е предизвикателство за учените. Има две основни тези. Според първата теория, мозъкът възприема размера на даден обект в зависимост от неговото обкръжение.
    Италианският изследовател Марио Понцо налага две сходни линии върху изображение на жп релси. Горната изглежда по-широка, пресичайки релсите. Така при ниска луна - на хоризонта, дърветата и къщите изглеждат по-малки отколкото са в действителност, а луната - по-голяма. Затова, ако гледаме луната през навит на руло лист - без фона, илюзията изчезва. Според другата теория ние приемаме, че нещата, които са непосредствено над нас - дори и птиците, са по-близо до нас, отколкото тези на хоризонта. Затова когато луната е на хоризонта, мозъкът не може да прецени реалните размери и разстояние. Все още обаче учените не са приели нито една от двете теории като обяснение.
    Пак според изчисленията на учените луната е на еднакво разстояние и на хоризонта, и на зенита... но на хоризонта изглежда почти два пъти по-голяма... може би това се дължи на липсата ни на опит в гледането на обекта във височина, тъй като зрението ни и погледът ни са насочени предимно хоризонтално, и сме свикнали обективно да преценяваме хоризонталните разстояния, а вертикалните - не! Например - ако погледнем обект в другият край на стаята, на около 10 метра, той ще ни се стори близо... но ако се качим на кулата за скокове над басейн, ще имаме чувството че той е много далече и ще се чудим дали ще можем дори да го уцелим. Но това е само предположение.
Да разгледаме по-обстойно работата на сетивата и как всъщност се случват нещата.