БЯГСТВО ИЛИ ЗАВРЪЩАНЕ...?

   Принцове, принцеси, вълшебни замъци, планети, машини на времето... Вселена от мечти! Цял един свят в детските глави! Да! Точно тези, които и ние сме имали и които...жалко...не са издържали при сблъсъка с реалността! Задавали ли сте си въпроса: „Защо на децата, които опознават света, за да станат съзнателни, им е толкова лесно да мечтаят, и колкото повече го опознават, същият този свят, толкова повече губят тази си способност?
   Кой има вина за това? Може би, вечният стремеж за познание, желанието да се овладеят все нови и нови достижения на науката, да се запаметят все повече чужди теории... А, може би, всичко това ни отдалечава от единствено важното нещо за нас - самите ние? И после преживяваме живота си в лутане и търсене на себе си - объркани, но въоръжени с безброй теории, които някой друг е съчинил! Жалко е, че понякога дори не успяваме да стигнем до това прозрение!
Да се върнем в детството е невъзможно. Но можем да се вгледаме по-внимателно в собствените си деца. Може би те услужливо са измислили за нас - машина на времето, та дано някак си успеем да се върнем назад и ги разберем!
   Не е ли странно, някога децата са мечтали за вълшебни замъци, за среща с магьосници, за вечната победа на доброто над злото - във всичките му материални проявления! А днес - машина на времето. Нас ли искат да върнат назад, или те желаят да избягат напред? Да не би, случайно да не им харесва да пребивават точно тук и точно сега и точно с нас? Дали пък това не е сигнал за родителите да се замислят?
   Като за начало ще е добре да започнем да поощряваме способността им да мечтаят и да записват мечтите си. Само така ще им помогнем да развият въображението си, да проявят творчеството си и ще им предадем най-ценният урок - да се научат да бъдат себе си!
Малко история. Преди година Фондация „Галатея" организира и осъществи детски конкурс за написване на приказка за децата от един столичен квартал. Много малки творци откликнаха с желание, а ние събрахме техните мечти. В настоящата рубрика, ще публикуваме част от тях.
   Окрилени от вече осъщественото и надеждата в детските очи, ние бихме желали да обявим Национален конкурс за написване на приказка, за да дадем възможност на всички българчета да изявят своето творчество.
   Но преди да се случи това, ще ви разкажем за нашата мечта:
  „Всички родители разбират колко е важно за децата им да развиват въображението си и ни подкрепят! Ние успяваме не само да осъществим конкурса, а остават средства и за издаване на детска книжка с най-добрите произведения - „Деца пишат за деца"... В резултат на всичко това много малки палавници насочват своята енергия към творчество, вместо към агресия..."
   Така, мечтата ни продължава все в този дух! Накарайте вашите деца да изпратят приказките и мечтите си на адреса на редакцията или по е-пощата. Приемаме всичко - стига да е написано с желание. А сега, ето една приказка, която можете да прочетете довечера и на Вашето дете:

                                                                               МАШИНА НА ЧУДЕСАТА
Ива Василева - 5б кл., 118 СОУ

   Живяло някога едно дете, което се казвало Том. Той бил много добър и ученолюбив. Правел много неща като играчки и разни други джунджурии. Един ден решил да изобрети машина на времето. Строил я цяла година. Майката и бащата на Том били умреликогато той бил много мъничък. След като построил машината решил да отиде в миналото с нея за да види как са починали. Когато всичко било готово седнал в малката кабинка и натиснал лоста. Часът бил 10, момент по-късно - 9, а след това 3. Така идвала сутрин, след това вечер, след това пак сутрин и така той се връщал назад и назад в миналото. Като погледнал на таблото - видял, че годината е 1978. Спрял машината рязко, защото видял майка си. Тя се разхождала с баща му в парка и двамата бутали количка, в която бил самият той. Всеки ден следял живота им и не пропускал и момент от него. Един ден майка му и баща му излязли на вечеря, но в ресторанта избухнала бомба и миг по-късно двамата лежали мъртви. От очите на Том потекли сълзи, защото нищо не можел да направи - той бил само наблюдател без да може да се намесва. Виждайки колко са били щастливи, той решил да отиде в бъдещето за да се опита да промени нещата.
   Седнал в кабината и времето започнало да се движи много бързо, идвала сутрин след това вечер и така нататък. Момчето погледнало към таблото и видяло, че се намира в 2178 година. Когато слязъ разбрал, че на земята била ерата на магьосниците и феите, които били добри и лоши. Том бил видян от една фея, която за негово щастие, била добра. Тя отишла при него и го попитала:
    - Малко дете, от къде идваш и какво правиш тук?
   - Добра фейо, аз идвам от миналото, направих тази машина за да разбера как са умрели майка ми и баща ми. След като разбрах и видях колко са били щастливи реших да дойда в бъдещето и да се опитам да променя нещата. Чудя се дали ти би могла да ми помогнеш? - попитал Том
    - Мили Том, разбира се, че ще ти помогна, знам колко ти е мъчно, но трябва да дойдеш на това място след 100 години - отговорила феята.
Изричайки тези думи тя изчезнала. Том започнал да се чуди как ще остане жив 100 години. Докато се чудел пред него се появило друга фея. Още преди да я попита тя му казала:
    - Ще ти дам да живееш 100 години, но ти трябва да ми донесеш златен косъм от брадата на крал Варца. Той се намира в града на мъртвите.
   Том тръгнал към крал Варца. Вървял, вървял и най-накрая стигнал до една малка къщичка. Том много се учудил, защото мислел, че краля живее в голям замък. Когато влязъл вътре видял един мръсен и дрипав дядо да спи - това бил крал Варца. Том го събудил и го помолил за един косъм от брадата му. Варца му отвърнал:
    - Ще ти дам косъм от моята брада, но трябва да я решиш докато не я срешиш хубаво и каквото и да се случи не трябва да спираш.
   Том започнал да я реше, и да я реше, и така 100 години. През всичките тези години той минал през много трудности. Появявали се вещици, които му предлагали те да решат брадата, а той да си почине, да го заведат при майка му и баща му, изкушавали го с какво ли не, но той не се съгласявал и продължавал да реше. Когато свършил Варца му казал:
    - Ти полои много труд и не се отказа, затова ще ти дам косъм от моята брада.