Един мъж, след като купил коледното дръвче за децата си, решил да се отбие в кръчмата и да се почерпи за доброто дело. Порядъчно пийнал след това, той тръгнал да се прибира, държейки борчето пред себе си. Благодарение на изпитото количество алкохол, вървейки по пътя, залитал ту към единия, ту към другия тротоар.
Развеселена група младежи, движещи се срещу него, започнали да го одумват:
-Хе-хе! Глей го тоя, ка шари по платното. Единия тротоар си е негов, ама другия не си го да'а.
Обиден от отношението, мъжът отвърнал:
-К'во бе! И вий да попаднете в така'а гъста борова гора - и вий ша са загубите!

Разказвам този анекдот, за да се вгледаме в нещата, които правим. Ще се опитам да ви подскажа:
- търсим награда, каквато и да е тя - морална или материална - за всичко, което правим, дори за купуването на едно дръвче, което ще донесе радост на собствените ни деца.
- поставяме след това нашите собствени нагласи пред себе си и се учудваме, че пред нас стои „огромна гъста борова гора", а не прав път, по който да вървим.
- лутаме се в „дебрите" на живота, без да осъзнаваме, че всъщност това не са дебри, а борчето на собствения ни мироглед и световъзприятие.
- замаяни от собственият си егоцентризъм и самооценка, които самите ние сме пожелали, постигнали и утвърдили,  се лутаме, дори, когато пред нас е широк прав път.
- когато ни кажат истината, не поглеждаме дали хората, които ни я казват не са прави, а се обиждаме. Нещо повече - готови сме да представим собственото си борче от мисли, съмнения и предубеждения пред себе си за цяла борова гора.
- и като финал, така търсим собственото си оправдание в това преувеличение. В крайна сметка и вие(който и да сте), в тази борова гора бихте се загубили, нали?

Предложение:
Да захвърлим борчето на собствените си съмнения, нагласи и неверие пред нас за да поемем по широкият път на позитивното мислене.

Дискутирай статията във форума. (2 съобщения)