ІV. Основни принципи при работа в група

Резултативността от ролевите игри зависи от съблюдаването на общоприети принципи за работа в група.

1.            Доверителен стил на общуване - За да се създаде възможност групата да работи ефективно за всички, при нужното ниво на откритост и, за да могат участниците (колкото е възможно повече да се доверяват един на друг), в качеството на първа стъпка към създаването на климат на доверие, се предлага да се приеме единна форма на обръщение - „Ти". Това психологически изравнява всички членове на групата, в това число и водещия, независимо от възрастта. При обяснение на правилата на играта, при избора на подходи, водещия преди всичко се ориентира в емоционалния климат на групата и желанията на участниците, като избягва при това принуждението. Понякога тийнейджърите се опитват да упражняват насилие един върху друг с различни методи, вербални или невербални. В този момент водещия е длъжен да блокира тези опити. Необходимо е да се избягват изрази със значение „длъжен" и „трябва" и да се заменят с „искам" и „желая".

2.      Общуване на принципа „тук и сега".

Много хора се стремят да не говорят за това как се чувстват, защото си мислят, че ще изглеждат смешни в очите на другите. За тях е характерен стремежът „да избягат" в сферата на общите разсъждения, да обсъждат събития случили се с други хора, което по своята същност е „механизъм на психологическа защита". Но основната задача е да се превърне групата в своеобразно обемно огледало, в което всеки отделен участник ще може да види себе си от различни страни, по-добре да опознае себе си и своите лични особености. Поради този факт по време на занятията всички говорят само за това, което вълнува всеки, това, което се случва с нас в процеса на работа на групата и всичко това се обсъжда заедно „тук и сега".

3.            Самодиагностика - цел на груповата работа е създаване на процеси и ситуации, които да доведат до саморазкриване, осъзнаване и формулиране на проблеми от личностно естество от самите участници. В съдържанието на занятията са предвидени ролеви игри, упражнения и процедури, подпомагащи юношите в процеса на себепознание, в особеностите на своята личност.

4.      Искреност в общуването.

По време на работата в група се говори само това, което се чувства и мисли по повод на случващото се, т.е. само истината. Ако липсва желание да се говори искрено и открито, по-добре е да се замълчи. Това правило означава открито изразяване на чувства по отношение на действията на другите участници, а също и към самите себе си. Естествено, че никой не трябва да се обижда на изказванията на другите членове на групата. Изпитва се само чувство на признателност и благодарност за неговата искреност и откритост.

5.            Положителен характер на обратната връзка - тя се изразява, дотолкова, доколкото болшинството от участниците се нуждаят от поддръжка и характеризират изразената ориентация на положителна обратна връзка. Тази връзка се явява надеждно средство за помощ на тийнейджърите в посока на преодоляване на затвореността, изолираността и повишаване на самооценката. Едновременно с това играе и роля за снемане на напрежението и отпускане (релаксация). В началото и края на всяка игра е необходимо да се изкаже благодарност на всички участници. Повечето от тях като правило са чувствителни и раними емоционално и е необходимо от страна на водещия да реагира адекватно на груповата динамика. При това е необходимо да се пресичат опитите за насилствено въздействие и да се подкрепя положителните реакции и опит.

6.      Персонификация на изказванията.

За по-открито общуване по време на занятията е добре да не се използва безлична реч, помагаща да се скрие собствената позиция и по този начин да се избегне отговорността за думи и действия. За целта могат да се заменят изказвания от типа „Повечето хора считат, че..."  с „Аз считам, че...."; „Някои от нас мислят....." на „Аз мисля....." и т.н. А по отношение на безадресните разсъждения за другите, могат да се заменят фрази от типа на: „Някои не ме разбраха правилно..." на конкретна реплика „Иван и Александра не ме разбраха".

7.Неконкурентен характер на отношенията

Този принцип може да бъде спазен само при условие че в групата е създаден климат на доверие, психологическа безопасност, обезпечен е максимален психологически комфорт на всеки член от групата. Поради този факт повечето игри са изградени или се подбират, така, че да сведат до минимум конкуренцията и съревнованието, победата и поражението. Участниците се характеризират с неувереност в себе си, неспособност да реагират адекватно на собствените неуспехи. Поради това е необходимо преди началото на играта да се обърне особено внимание на неконкурентния характер на отношенията. В хода на работата се обръща внимание на индивидуалността, уникалността на всеки младеж и неговите различия от останалите.

8.            Минимизация, анализ и тяхното опосредстване - традиционно се приема, че без анализ водещия трудно ще помогне на участниците да осъзнаят причините за техните трудности, които се крият в особеностите на тяхната личност, характер, поведение. Анализът и интерпретацията са средства за осъзнаване и опознаване от страна на тийнейджъра на собственото му несъвършенство. Това е огледало, в което човек вижда своето реално отражение, своите слаби страни и недостатъци. Предизвикателството за водещият групата се състои в това, да предоставя психологически анализ в хода на работата на участниците в минимални дози, на малки стъпки и не директно, а косвено, по опосредстван начин:

-чрез осъзнаване за съществуването на други форми на поведение и реагиране, различни от собствените;

-чрез наблюдение на успешността на тези способи;

-чрез идентификация с психолога и успешните членове на групата.

За да не допусне срив в емоционалното състояние и поведенческите модели на ученика е необходимо с различни способи да се смекчи анализа. Например, ако участник не може да се справи бързо с поставената задача, водещият го подкрепя, акцентирайки върху нещо в което той все пак е успял! Игрите се прилагат така, че да не фиксират слабите страни на младите хора, а да подчертават силните, да не поставят тийнейджъра в ситуация на губещ, а да укрепват неговата вяра в собствените сили и възможности, създавайки му възможността да бъде успешен, печеливш и поощрявайки го да разширява своя арсенал от способи на поведение.

6.              Дистанциране и идентификация

Ситуации на негативен опит са неизбежни. Често те са полезни, тъй като стимулират участника да се откаже от някакви стереотипи, да усвои нови модели на поведение, като приеме положителен опит от другите членове на групата. Но в други случаи ситуацията на негативен опит, може да стане причина за отказ на тийнейджъра от играта или въобще от участие. В такъв случай е необходимо да му се помогне да се дистанцира от неуспеха, например, приписвайки неговото затруднение на типаж. Вместо да му се каже директно "Ти сбърка", по-добре е да се направи обобщение. „В подобни ситуации, твърде вероятно е хора, които не са запознати , да допуснат грешка". Успоредно с това водещият помага на участниците да се идентифицират с успехите им, пренасяйки положителната обратна връзка от отделни постъпки върху личността на тийнейджъра. Например, вместо: „Ти много добре си съобразил, досетил, измислил" водещия казва: „Ти си толкова досетлив, съобразителен, находчив, изобретателен".

7.              Конфиденциалност за всичко случващо се в групата.

Всичко, което се случва по време на занятията, не се изнася извън пределите на групата. Ние сме уверени в това, че никой не може да разкаже за преживяванията на човека, за това, което е споделил с нас по време на занятието. Това ни помага да бъдем открити, спомага желанието ни за споделяне. Ние не се боим, че нашите изказвания могат да станат известни на други хора извън участниците в групата. Ние изцяло се доверяваме един на друг и на групата като цяло.

8.              Определяне на силните страни на личността.

По време на занятията, всеки от нас се стреми да демонстрира положителните качества на човека, с когото работи. Тоест, за всеки член от групата, като правило, е необходима минимум една добра дума за неговото присъствие, отношение, работа.

9.              Нетърпимост към непосредствените оценки към даден човек.

При обсъждане на случващото се в групата ние оценяваме не участника, а неговите действия и постъпки. Ние не използваме изказвания от типа на: „Ти не ми харесваш", а казваме „Не ми харесва начина, по-който се отнасяш с мен". Ние не си позволяваме да кажем „Ти си лош човек", а просто подчертаваме „Това, което направи не ме кара да се чувствам добре".

10.          Колкото се може повече контакти, мнения и общуване с различни хора.

Разбира се, във всекиго от нас има определени предпочитания и симпатии: един тип хора ни харесват повече с друг тип общуваме по-добре, но през цялото време за работа в група се стремим да общуваме с всички членове, особено с тези, за които най-малко знаем.

11.          Активно участие в случващото се.

Това е „нормата за поведение", според която през цялото време за работа, всяка минута активно участваме в работата на групата: внимателно наблюдаваме и слушаме, вглеждаме се навътре в себе си и се опитваме да почувстваме всеки и групата като цяло. Ние не се затваряме в себе си, даже, ако сме научили нещо, което не е особено приятно. Получавайки много положителни емоции ние не мислим изключително за себе си. В групата ние през цялото време сме внимателни към другите, проявяваме интерес към поведението и реакциите на другите.

12.          Уважение към всеки, който говори и изказва мнение.

Когато се изказва някой от членовете на групата, ние внимателно го слушаме, даваме му възможност да каже това, което иска. Ние помагаме на говорещия да сподели своето мнение, като демонстрираме уважение към това, което казва и показва. Ние не прекъсваме изложението и мълчим докато той говори и чак след това задаваме въпроси, благодарим му или спорим с него.

13.        Включване - в предлаганата програма водещите изпълняват традиционна роля и на участници във всички игри, изключвайки тези случаи, когато е необходимо да се следи за време или да се регулира хода на играта, а така също в случаите, когато трябва да се следи за безопасността на участниците, например при игри със затворени очи. Като участват в игрите, водещите, от една страна увличат със своя пример останалите в груповата динамика, а от друга им помагат да осъзнаят, че игрите не са за развлечение, а най-вече за осъзнаване и преживяване. Още от първите занимания е необходимо да се внася коректив, тъй като всички игри в по-голяма или по-малка степен дават материал за анализ. На това основание се внасят изменения за следващите занятия, поставяйки акцентите за работа върху появилите се нови аспекти, съответстващи на потребностите на участниците.

14.        Хармонизиране на интелектуалната и емоционалната сфера - за атмосферата на дискусионните занятия е характерен висок емоционален градус. Тийнейджърите са искрени и преживяват емоционално случващото се в групата. Това им помага да се настроят и адаптират към открит стил на общуване. Така се активизират интелектуалните и аналитични мисловни процеси. Главна форма на такава интелектуална дейност - груповата дискусия, която се използва във всички групови занимания.

Съблюдаването на тези принципи позволява да се реши двустранна организационна задача: да се осигури заемането на обективна позиция от всеки участник в направление активност, обективност и открито поведение, а от друга страна да даде на водещите достатъчно възможности да изберат оптимална тактика за провеждане на занятията. Най-продуктивни в дискусионните занимания са групи от ученици, ориентирани към поддържане на оптимално ниво на отговорност, работа, акцентирана върху вниманието и осъзнаване на случващото се, внимателен анализ на начина на мислене върху определени теми и въпроси или страни от поведението, топла двустранна връзка между водещи и участници. Всеки добре подбран вариант или съчетанието от подходи обезпечава максимална ефективна реализация на възможностите за работа в група.