|
Страница 15 от 17
V. Основни фактори за провеждане на дискусия в група.
Важна роля при
работата с група има поведението на водещия, което в значителна степен се
определя от неговата теоретична подготовка, практически опит и ориентация към
някои от фундаменталните направления в практическата психология. Именно
личността на водещия се явява важен фактор за успешността на взаимодействието с
групата и ефективността на дискусията. Развиващия и корекционен ефект възниква
в групата от ученици в резултат на създаване на атмосфера на емпатия,
искреност, саморазкриване и особени топли и искрени взаимоотношения между
учениците, участващи в групата и водещите.
Основните задачи за водещия на група от
тийнейджъри са следните:
-създаване на
атмосфера за реализиране на искрено поведение от страна на учениците, промяна
на нагласите диктуващи неадаптивни форми на поведение, като страх и насилие,
емоционални реакции и тяхното обсъждане и анализ, а така също обсъждане на
предложените теми;
-създаване на
условия за пълно разкритие от страна на юношите участниците на вълнуващите ги
проблеми, емоции, чувства, теми в условията на взаимно приемане, безопасност,
подкрепа и защита;
-разработване и
поддържане в групата на определени норми, проява на гъвкавост в избора на директни
или индиректни техники на комуникация.
1. Комуникация.
Дискусията се осъществява
посредством вербална и невербална комуникация:
а) Към вербалните се отнасят следните:
1.
Структуриране на хода на занятието (една
от най-важните функции на водещия). Тук става въпрос за всички изказвания,
които определят хода на дискусията. Например: „За какво искате да говорим днес?", „Кой, днес има желание да
сподели своя опит?", „Темата на нашата
дискусия днес е уличното насилие" и т.н. Изказванията са насочени и към
ограничената или непродуктивна активност на групата: „Не се ли отдалечихме прекалено от темата?", „Има ли друга причина, която да затруднява вашето участие........?"
и т.н.
2.
Събиране и обобщаване на информация.
Водещият задава своите въпроси като набелязва параметри на субективната
модалност или анализира скритите послания в поведението и изказванията на
участниците в групата.
3.
Интерпретация - най-разпространения
и нееднозначен метод за вербално въздействие. Той може да се отнася както към
миналото на тийнейджъра, така и към настоящия момент. Това могат да бъдат
техники за отражение на емоциите, конфронтация с него или собствена интерпретация
на причините и последствията от неговото поведение.
4.
Убеждаване или преубеждаване, което
се осъществява непосредствено или опосредствано.
5.
Предоставяне на информация.
6.
Постановка на задачите, които ще
изпълняват учениците. В дадения случай става дума не толкова за активността на
водещия, колкото за провокиране на участниците да проявяват различни видове активност.
б) Към невербалните средства се отнасят
мимиките, жестикулациите, интонациите, проксемика.
|