
Тъмната материя не отразява и не излъчва светлина, която човек може да регистрира, въпреки че от нея се състои по-голямата част от Вселената. След като списание Nature представи карта на разпределението на галактиките във Вселената сега дойде ред и на карта на тъмната материя.
Изследователите смятат, че тъмната материя с помощта на гравитационното си поле привлича “обикновената” материя. Проучването, осъществено с помощта на орбиталния телескоп “Хъбъл”, е отнело почти 1000 часа наблюдения, съобщи НАСА.
Проектът наричан ”Изследване на космическата еволюция” (Cosmic Evolution Survey) е най-мащабният за цялото съществуване на телескопа. Според един от участниците в него резултатите са “красиво” потвърждение на стандартната теория, обясняваща как се е образувала Вселената в продължение на милиарди години.
Обикновената материя – газ, звезди, планети и галактики – заема само една шеста част от материята във Вселената. Останалото е невидимо!
Ако предишните изследвания на тъмната материя се основаваха на симулации, то сега основната задача бе да се създаде тримерната й схема. Картата на разпределението е основана на измерването на около половин милион галактики.
Ръководителят на проекта д-р Ричард Маси (Richard Massey) от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) и колегите му използвали т.нар. ефект на слабата гравитационна леща (weak gravitational lensing), който позволява да бъде открита тъмната материя. Преди да дойде до нас светлината от галактиките преминава през тъмната материя, която я изкривява, подобно на оптична леща.
“По принцип ние знаем как трябва да изглеждат галактиките – отбелязва д-р Маси. – Ако светлината премине през тъмна материя, то тя чрез гравитацията си променя пътят й. В резултат ние получаваме изкривен образ на галактиката, намираща се зад тъмната материя. Ние ги виждаме в изкривен вид както през множество малки лещи, а всяка леща е облак от тъмна материя”.
Картата на разпределение на тъмната материя потвърждава версията за това, че галактическите струпвания се намират в подобни “облаци” от този невидим материал. Тези “облаци” са свързани един с друг с помощта на “мостове” от тъмна материя, наречени нишки. Облаците и нишките формират непрекъсната мрежа, напомняща паяжина.